Ако попитате учител в начален етап кое е най-честото препятствие пред четенето, отговорът рядко е „буквите“. Много по-често е: „Страх от грешки.“

Грамотността е и емоция!

Четенето на глас е публично действие. Писането оставя следа, която някой ще прочете. И двете поставят детето в позицията да бъде оценявано - всеки ден, пред целия клас.

Когато това напрежение е прекалено, мозъкът върши точно каквото му е работата: пази. Детето чете по-тихо, пише по-кратко, избягва трудната дума. Отстрани изглежда като слаб напредък по български език. Всъщност е емоционален проблем, който се проявява в часа пред буквара и в тетрадката.

Затова работата върху емоционалната интелигентност не е допълнение към ограмотяването. Тя е част от него.

Какво означава това на практика?

В помагалата „Слънчо“ двете линии не са разделени в отделни раздели, между които детето да прескача, а са преплетени в едни и същи задачи:

• Текстовете носят тема. Детето чете за приятелство, за завист, за грешка и за поправяне на грешка, за търпение, за помощ. Разбирането на текста и разбирането на чувството са част от едно и също упражнение.
• Въпросите са и за героя, и за детето. След „Какво направи Мартин?“ идва „А ти какво би направил?“. Вторият въпрос няма грешен отговор - и точно това го прави ценен. Точно тук е мястото да се изговорят постъпките преди да бъдат направени и така детето да има правилен готов модел на действие.
• Грешката има място. Има задачи, в които детето само открива и поправя. Така поправката спира да бъде наказание и става инструмент.
• Напредъкът се вижда. Сертификатите и грамотите не са украса. Те дават на детето нещо, което рядко получава - доказателство, че се е справило.

Какво печели детето?

Уменията, които се тренират по този начин, се отплащат далеч извън часа по български език и литература:

1. Речник за чувствата. Дете, което може да каже „ядосан съм, защото…“, не се налага да го покаже с бутане, блъскане и агресия в междучасието.
2. Устойчивост при трудна задача. Когато грешката не е катастрофа, детето е по-спокойно да опита втори път.
3. По-смело писане. Свободните отговори без първоначално зададен правилен вариант „отвързват“ ръката. Обемът на писане расте, а с него и правописът.
4. По-добро разбиране на прочетеното. Текст, в който има чувство, се помни. Текст, който се помни, се разбира. Той променя и поведението на детето към по-добро, според това на героите от текста.

И за изпита НВО…

Ученето най-накрая има и съвсем практична страна. Националното външно оценяване в 4. клас проверява разбиране на текст и създаването на собствен такъв, а не само правописа. Детето трябва да прочете, да схване защо героят постъпва така и да отговори със свои собствени думи.

Точно тези умения за работа с текст, които се търсят в НВО 4. клас, са упражнявани на всяка страница в учебните помагала от системата „Слънчо“ - още от 1. клас, без нито веднъж да са наречени „подготовка за изпит НВО“.

Как да го правите и вкъщи?

Не е нужно помагало, за да започнете още днес:

• След като прочетете страницата, попитайте не „Какво стана?“, а „Как мислиш, че се е почувствал?“.
• Когато детето сгреши, кажете първо какво е направило вярно. И оставете отворен въпросът да продължи нататък само.
• Оставете го да чете на глас без да го поправяте на всяка дума. Поправките оставете за края. Ако са много, започнете само с тези, които най-много изискват поправяне. При следващ прочит споменете и останалите.
• Разказвайте и Вие за свой момент от деня - труден или такъв, който Ви е донесъл радост. Емоционалният речник се учи с подражание. Емоциите се отработват - и веселите, и тъжните.

Едно дете, което се чувства спокойно, чете повече. А дете, което чете повече, става грамотно и с богат изказ, с умения да разпознава фалша от добротата и да цени себе си и другите.